След травма на коляното е важно бързото възстановяване на разгъването му

Колянната става  е една от големите и най-сложните стави в опорно-двигателния апарат на човека. Тя поема тежестта на тялото, както в движение, така и в покой и поради тази причина правилната и функция е от съществено значение за нормалната стойка и походка.

Колянната става всъщност е комплекс от 2 стави, обединени в обща ставна капсула – тибиофеморалната – свързва бедрената кост (фемур) и големият пищял (тибия) и пателофеморална – между бедрената кост и колянното капаче (патела).

В тибиофеморалната става, между ставните повърхности на големия пищял и бедрената кост има две образувания от влакнестохрущялна тъкан – менисци, както и предната и задна кръстни връзки (lig. cruciatum anterius и lig. cruciatum posterius).

Колянната става се загражда от ставна капсула, която е укрепена и стабилизирана от лигаменти (ставни връзки) – медиален колатерален лигамент от вътрешната страна и латерален колатерален лигамент от външната страна, както и такива по задната и повърхност.

Колянната става е едноосна става т.е в нея се извършват движения само в една равнина – сгъване (флексия) и разгъване (екстензия) на подбедрицата.

При разгъване на коляното латералните и кръстните връзки на ставата се опъват и това ограничава движението. При сгъване на коляното същите връзки се отпускат и тогава дори е възможна ротация (завъртане) на подбедрицата.

Заради сложността си и натоварването, което поема, колянната става е склонна към травми, особено при спорт.

При по-тежки травми и засегната функция, консервативното лечение е трудно или безрезултатно. Когато става въпрос за възстановяване например на разкъсана предна кръстна връзка или увреден мениск се налага оперативно лечение. В съвременната медицина операциите на колянна става са вече рутинни.

За да бъде възстановяването пълно и успешно е изключително важно бързо да се възвърнат нормалните движения в колянната става – сгъването (флексия) и разгъването (екстензия).

Научно изследване показва, че по-голяма част от човешката популация има нормална хиперекстензия в колянната става от 5° (градуса)1, т.е възстановяването на тези 5° е изключително важно за нормалната биомеханика не само на колянната става, но и на долния крайник.

Кинезитерапията предоставя множество средства за това, но защо е особено важно да възстановим екстензията в коляното?

На първо място това води до нарушение в походката, особено в крайната махова фаза на ходенето и пренасянето на центъра на тежестта на тялото напред. Това поставя под стрес останалите структури на долния крайник особено при атлети.

На второ място възстановяването на последните градуси от екстензита в коляното намалява риска от развитието на артроза на колянната става, особено след реконструкция на предна кръстна връзка2.

На трето място липсата на пълна екстензия в коляното води до прекомерен стрес върху сухожилието на капачката или т.н. пателарно сухожилие, поради факта, че самата колянна става винаги е леко сгъната.

Ограничението в обема на екстензията води и до намаляване на възможността на бедрения мускул да генерира максимална сила при разгъването на колянната става. Много често тази невъзможност на бедрения мускул да генерира максимална сила се дължи и на болка и напрежение в областта на коляното, причинени от повишена чувствителност в областта на сухожилието на капачката, артрозни промени 3.

Съвременната кинезитерапия предлага множество ставно-мобилизационни техники по концепцията Mulligan, принципи и техники от концепцията PNF, кинезиотейпинг метод и др.

На първо място обаче е нужна добра функционална оценка на обема на движение в колянната става, както и сравняване на обемите на движение както в увредената, така и в неувредената колянна става.

Оценката на подвижността и мускулната сила в тазобедрента става и глезенната става би ни помогнало за изготвяне на подходяща кинезитерапевтична програма за възстановяване на разгъването на коляното.

 

Библиография:
1.  Decarlo MS, Sell KE. Normative data for range of motion and single-leg hop in high school athletes.  J Sport Rehabilitation. 1997;6:246-255
2. Shelbourne KD, Benner RW, Gray T. Results of ACL reconstruction with patellar tendon autografts: objective factors associated with the development of osteoarthritis at 20 to 33 years after surgery. Am J Sports Med. 2017 Aug 1:363546517718827
3. Shelbourn KD, Gray T. Minimum 10-year results after ACL reconstruction – how the loss of normal knee motion compounds other factors related to the development of osteoarthritis after surgery. Am J Sports Med. 2017;3:471-480

About the Author :

START TYPING AND PRESS ENTER TO SEARCH