Мозъчно-съдовите заболявания са водеща причина за заболеваемаст и смъртност по целия свят, а България е на едно от първите места в това отношение.
Исхемичният мозъчен инсулт/инфаркт/ е остро нарушение на мозъчното кръвообращение в определена зона от мозъка. Ако кръвообращението е намалено за по-дълго време невроните и невроглията в тази зона се увреждат трайно. В резултат на това има трайни неврологични и психични нарушения. До 4-5 часа след началото на симптомите уврежданията са обратими.
Клиничната картина зависи от вид, мястото, размера на засегнатите зони и т.н.:
- Ако са засегнати каротидните съдове (най-често средна мозъчна артерия) – главата и погледа са отклонени кък страната на инфаркта; хемиплегия (парализа на едната половина на тялото) от другата страна, като в ръката е по-изразена, отколкото в крака, увреждане на лицевия нерв (n.facialis) и подезичния нерв (n.hypoglossus).
- Ако инсулта е в лявата хемисфера, която при повечето хора е доминантна се развива афазия – загуба или увреждане на способността да се възпроизвежда езики/или да се разбира чужда реч.
- Ако запушване или тромбоза се появи във вертебралните артерии има вестибуларни нарушения.
- При тромбоза на базиларната артерия- кома, квадриплегия.
Диагноза се поставя след снемане на анамнеза, неврологичен и соматичен статус, КТ или МРТ на главен мозък, за да се отхвърли мозъчен кръвоизлив, доплер, ЕЕГ, екг и др
Лечението трябва да започне възможно най-бързо, докато евредите по мозъчната тъкан са все още обратими. Медикаментозното лечение е тромболитици и невропротектори.
Кога и как да започнем кинезитерапия след инсулт? Каква е ролята на всеки един специалист в лечението и рехабилитацията на пациента?
Рехабилитация след инсулт трябва да започне максимално бързо още в болничното заведение, но при стабилни жизнени показатели. В развитите западноевропейски страни, а и вече в България се прилагат концепциите Бобат (Bobath) и/или ПНУ (Проприоцептивно нервномускулно улеснение, PNF), които са международно признати методики за лечение на пациенти с инсулт и други увреди на централната нервна система като множествена склероза.
Името Бобат идва от имената на създателите му – съпрузите Карел и Берта Бобат. Карел Бобат е лекар, а Берта Бобат е физиотерапевт. Концепцията Бобат представлява на практика 24 часа лечение на пациента. В този 24-часов непрекъснат процес участват не само медицинските специалисти, но и роднините, и болногледачите.
Например един от най-важните принципи на Бобат е подобряване контрола на позицията на тялото в пространството и подържането ѝ самостоятелно от страна на самия пациент. Ако след проведената кинезитерапевтична процедура, пациентът не се стреми да подържа коригираните пози на тялото с помощта на роднините или болногледачите през останалата част от деня, то лечението би било неефективно.
Процесът на възстановяване може да продължи месеци и години при някои пациенти. Но при правилен подход и спазване на принципите на концепцията Бобат, се използва максимално целият рехабилитационен потенциал на пациента.
Рехабилитационният екип е мултидисциплинарен и може да включва лекар -невролог, неврохирург, лекар – физикална и рехабилитационна медицина, кинезитерпевт или рехабилитатор, логопед, ерготерапевт. Всеки един от тях има своето място в лечението на пациента. Комуникацията и работата в екип е жизненоважна за пациента.
Неврологът, неврохирургът е специалистът, който първи преглежда, диагностицира и лекува пациенти със съмнения за инсулт. Неговата бърза намеса е жизненоважна за оцеляването на пациента при тежки случаи на инсулт.
Кинезитерапевтът (физиотерапевт, рехабилитатор) е специалистът, който трябва да помогне на преживелия инсулт пациент да се възстанови оптимално. Това може да се получи чрез подобряване баланса между лява и дясна половини на човешкото тяло, подобряване на контрола върху положението на тялото в пространството, координацията на движенията на крайниците, коригиране на мускулния дисбаланс.
В коригирането на мускулния дисбаланс влиза намаляване активността на по-малко засегната страна, намаляване на болестно повишения мускулен тонус на определени мускули в по-засегнатата страна, улесняване на определени движения в торса и крайниците, засилване и стимулиране на определени мускулни групи, получаване на селективни движения. На по-късен етап или едновременно, съобразено с функционалното състояние на пациента, той се обучава да извършва определени активности, дейности от ежедневието.
При лечението на пациента се спазват принципите на моторен контрол и обучение, свързани с преобучението на нарушени двигателни механизми в следствие от инсулта. Какво е моторен контрол и обучение можете да видите в следващата лекция старши инструктор и физиотерапевт Карстен Шефер (Германия) в официалния сайт на международната PNF асоциация (IPNFA):
Моторният контрол е обучение в определни пози и движения, контролирани от централната нервна система и гръбначномозъчните рефлекси. Моторният контрол организира активностите, дейностите, които пациентът може да извърши или вече е бил преобучен. Не забравяйте, че инсултът води до загуба на контрола върху много от ежедневните дейности като пиене на вода, ходене (Фиг. 1) и други жизненоважни дейности.
(Фиг. №1) Обучение в ходене с концепцията ПНУ (ПНМУ, PNF)
Пример за моторен контрол: Пациент след инсулт често има болки в раменната става при движение. След определен брой процедури раменната става вече не го боли, НО той не може да си повдигне ръката и да пие вода от чаша! Липсва умението и възможността да осъществи контролирана активност (цялостен процес) на увредената ръка, за да отпие вода от чашата.
Следвайки фазите на моторен контрол кинезитерапевтът ще може да обучи пациента да извършва движения с рамото. На първо място трябва да може да стабилизира раменната става в определена позиция с/у гравитацията (да избягва повдигането на лопатката преди повдигане и движение в раменната става), да извърши движение с горния крайник на основата на стабилна раменна става (телескопично движение на горния крайник в пространството) и накрая да има умението да пие вода от чашата. Принципите на моторен контрол са стабилност; мобилност, мобилност върху стабилност и участие в активности.
Посоката на повлияване и подобряване на движенията и стабилността в ставите започва от тези, които са най-близки до тялото и върви към по-отдалечените от тялото стави. Пример: Няма как да подобрим хватателната способност и фините движения на дланта, ако нямаме работеща и стабилна раменна става и съответно лакътна става. На видеото может да видите как се подобрява опорната функция на по-засегнатия крайник, необходима за правилното ходене.
Най-важните концепции за правилно лечение на пациенти след инсулт са Бобат (Bobath) и ПНУ (Проприоцептивно нервномускулно улеснение, ПНМУ,PNF ). В голяма част от западноевропейските страни като например Австрия и Германия има изискване за завършен курс или ниво от посочените концепции (извън академичното обучение на кинезитерапевтите или физиотерапевтите), за да може да се работи с пациенти след инсулт.