Физиотерапия след инсулт: подобряване на моторния контрол

Мозъчно-съдовите заболявания са водеща причина за заболеваемаст и смъртност по целия свят, а България е на едно от първите места в това отношение.

Исхемичният мозъчен инсулт/инфаркт/ е остро нарушение на мозъчното кръвообращение в определена зона от мозъка. Ако кръвообращението е намалено за по-дълго време невроните и невроглията в тази зона се увреждат трайно. В резултат на това има трайни неврологични и психични нарушения. До 4-5 часа след началото на симптомите уврежданията са обратими.

Клиничната картина зависи от вид, мястото, размера на засегнатите зони и т.н.:

  • Ако са засегнати каротидните съдове (най-често средна мозъчна артерия) – главата и погледа са отклонени кък страната на инфаркта; хемиплегия (парализа на едната половина на тялото) от другата страна, като в ръката е по-изразена, отколкото в крака, увреждане на лицевия нерв (n.facialis) и подезичния нерв (n.hypoglossus).
  • Ако инсулта е в лявата хемисфера, която при повечето хора е доминантна се развива афазия – загуба или увреждане на способността да се възпроизвежда езики/или да се разбира чужда реч.
  • Ако запушване или тромбоза се появи във вертебралните артерии има вестибуларни нарушения.
  • При тромбоза на базиларната артерия- кома, квадриплегия.

Диагноза се поставя след снемане на анамнеза, неврологичен и соматичен статус, КТ или МРТ на главен мозък, за да се отхвърли мозъчен кръвоизлив, доплер, ЕЕГ, екг и др

Лечението трябва да започне възможно най-бързо, докато евредите по мозъчната тъкан са все още обратими. Медикаментозното лечение е тромболитици и невропротектори.

Кога и как да започнем кинезитерапия след инсулт? Каква е ролята на всеки един специалист в лечението и рехабилитацията на пациента?

Рехабилитация след инсулт трябва да започне максимално бързо още в болничното заведение, но при стабилни жизнени показатели. В развитите западноевропейски страни, а и вече в България се прилагат концепциите Бобат (Bobath) и/или ПНУ (Проприоцептивно нервномускулно улеснение, PNF), които са международно признати методики за лечение на пациенти с инсулт и други увреди на централната нервна система като множествена склероза.

Името Бобат идва от имената на създателите му – съпрузите Карел и Берта Бобат. Карел Бобат е лекар, а Берта Бобат е физиотерапевт. Концепцията Бобат представлява на практика 24 часа лечение на пациента. В този 24-часов непрекъснат процес участват не само медицинските специалисти, но и роднините, и болногледачите.

Например един от най-важните принципи на Бобат е подобряване контрола на позицията на тялото в пространството и подържането ѝ самостоятелно от страна на самия пациент. Ако след проведената кинезитерапевтична процедура, пациентът не се стреми да подържа коригираните пози на тялото с помощта на роднините или болногледачите през останалата част от деня, то лечението би било неефективно.

Процесът на възстановяване може да продължи месеци и години при някои пациенти. Но при правилен подход и спазване на принципите на концепцията Бобат, се използва максимално целият рехабилитационен потенциал на пациента.

Рехабилитационният екип е мултидисциплинарен и може да включва лекар -невролог, неврохирург, лекар – физикална и рехабилитационна медицина, кинезитерпевт или рехабилитатор, логопед, ерготерапевт. Всеки един от тях има своето място в лечението на пациента. Комуникацията и работата в екип е жизненоважна за пациента.

Неврологът, неврохирургът е специалистът, който първи преглежда, диагностицира и лекува пациенти със съмнения за инсулт. Неговата бърза намеса е жизненоважна за оцеляването на пациента при тежки случаи на инсулт.

Кинезитерапевтът (физиотерапевт, рехабилитатор) е специалистът, който трябва да помогне на преживелия инсулт пациент да се възстанови оптимално. Това може да се получи чрез подобряване баланса между лява и дясна половини на човешкото тяло, подобряване на контрола върху положението на тялото в пространството, координацията на движенията на крайниците, коригиране на мускулния дисбаланс.

В коригирането на мускулния дисбаланс влиза  намаляване активността на по-малко засегната страна, намаляване на болестно повишения мускулен тонус на определени мускули в по-засегнатата страна, улесняване на определени движения в торса и крайниците, засилване и стимулиране на определени мускулни групи, получаване на селективни движения. На по-късен етап или едновременно, съобразено с функционалното състояние на пациента, той се обучава да извършва определени активности, дейности от ежедневието.

При лечението на пациента се спазват принципите на моторен контрол и обучение, свързани с преобучението на нарушени двигателни механизми в следствие от инсулта.

Моторният контрол е обучение в определни пози и движения, контролирани от централната нервна система и гръбначномозъчните рефлекси. Моторният контрол организира активностите, дейностите, които пациентът може да извърши или вече е бил преобучен. Не забравяйте, че инсултът води до загуба на контрола върху много от ежедневните дейности като пиене на вода, ходене (Фиг. 1) и други жизненоважни дейности.

(Фиг. №1) Обучение в ходене с концепцията ПНУ (ПНМУ, PNF)

Пример за моторен контрол: Пациент след инсулт често има болки в раменната става при движение. След определен брой процедури раменната става вече не го боли, НО той не може да си повдигне ръката и да пие вода от чаша! Липсва умението и възможността да осъществи контролирана активност (цялостен процес) на увредената ръка, за да отпие вода от чашата.

Следвайки фазите на моторен контрол кинезитерапевтът ще може да обучи пациента да извършва движения с рамото. На първо място трябва да може да стабилизира раменната става в определена позиция с/у гравитацията (да избягва повдигането на лопатката преди повдигане и движение в раменната става), да извърши движение с горния крайник на основата на стабилна раменна става (телескопично движение на горния крайник в пространството) и накрая да има умението да пие вода от чашата. Принципите на моторен контрол са стабилност; мобилност, мобилност върху стабилност и участие в активности.

Посоката на повлияване и подобряване на движенията и стабилността в ставите започва от тези, които са най-близки до тялото и върви към по-отдалечените от тялото стави. Пример: Няма как да подобрим хватателната способност и фините движения на дланта, ако нямаме работеща и стабилна раменна става и съответно лакътна става. На видеото может да видите как се подобрява опорната функция на по-засегнатия крайник, необходима за правилното ходене.

Най-важните концепции за правилно лечение на пациенти след инсулт са Бобат (Bobath) и ПНУ (Проприоцептивно нервномускулно улеснение, ПНМУ,PNF ). В голяма част от западноевропейските страни като например Австрия и Германия има изискване за завършен курс или ниво от посочените концепции (извън академичното обучение на кинезитерапевтите или физиотерапевтите), за да може да се работи с пациенти след инсулт.

About the Author :

START TYPING AND PRESS ENTER TO SEARCH