Латералният епикондилит, познат още като „Тенис лакът” ( Терминът датира от 1882г.¹) е описание на болкова симптоматика от външната страна на лакътната става. В нередки случаи болката се разпространява по предмишницата до китката и дланта. Според научни изследвания е една от най-често срещаните нервно-мускулно-скелетни дисфункции². Честотата на такъв тип оплаквания варира средно над 4 пациента на 1000, като пика на заболеваемостта е във възрастта м/у 35-54 год.
Всъщност това е често срещан проблем в нашата клинична кинезитерапевтична практика.
Оплаквания от тенис лакът с неврогенна компонента (локално дразнене на нерва n.interosseus posterior или предадена болка от ниво C6/7 на врата) също могат да бъдат приобщени към групата на латералния епикондилит.
Каква е клиничната картина:
Пациентите описват болка във външната част на лакътя, като е възможно тя да бъде предадена до предмишницата и средните три пръста. Понякога се описват и леки парестезии (изтръпвания). Случва се болката да е по-локализирана в самия латерален епикондил. Най-често пациентите не изпитват болка в покой, но екстензионните активности на китката са болезнени като в остри случаи дори може да има слабост. Тази слабост не е поради разкъсване или неврологичен проблем, а само поради факта, че движението е твърде болезнено. Понякога пациентите изпускат неща. Дори само при по-силно ръкостискане в зоната на лакътя може да има силна болка.
При функционален преглед се установява болка при екстензорна активност на китката срещу съпротивление. Открива се болка в зоната на залавните места на муслулите екстензори на дланта и пръстите. Чисто теоретично мислим за увреда на 6 различни мускула: m. extensor carpi radialis longus and brevis; m. extensor carpi ulnaris; m. extensor digitorum communis; m. extensor indicis proprius; m. extensor digiti minimi. Палпацията на залавните места показва, кой/кои от тези мускули е/са отговорен/ни за проблема.
Тенис лакътят може да бъде посттравматичен, да има неврологична компонента, но най-вече е феномен на прекомерно натоварване, при който различни фактори играят роля:
– Дегенерация и относителна аваскуларност
– Активности свързани с многократно захващане
– Фиброзна белезна тъкан и контрактура.
Погледнато не толкова локално в лакътната става, болката в лакътя може да е причинена от компенсаторен механизъм при хора, на които се открива скованост или нарушена мобилност в тялото (например ограничени ротации на тялото), скъсен широк гръбен мускул (m. latissimus dorsi), претоварен пронаторен мускул (m. pronator) и т.н. Работата в статични седнали позиции може да провокира и предадена неврологична болка от врата.
В нашата практика често при пациенти с тенис лакът откриваме проблеми в раменния пояс, свързани с нарушена стабилност на скапулоторакалната става (ставата образувана от лопатката и ребрата), което при спортни активности да претоварва както раменната става, така и лакътната става.
Според известния английски ортопед – хирург Д-р Джеймс Сириакс има 4 различни вида тенис-лакът.
Има и най-различни неоперативни методи за справяне с проблема, като например поставяне на инжекции с кортикостероиди, различни видове апаратни физиопроцедури (лазер терапия, shock wave) и др.
Болките в областта на лакътя са трудни за повлияване, като се случва дори след 6-7 процедури пациентите да казват, че нямат подобрение. В статията по надолу ще покажем техниките, които често използваме в нашата кинезитерапевтична практика и които са насочени към мобилизация на самата лакътна става, към подобряване тензионните свойства на сухожилията и др.
Един от най-познатите физиотерапевтични/кинезитерапевтични методи за справяне с проблема е манулната терапия по концепцията „Мълиган”. Техниките се наричат мобилизация с движение (MWM), като след тях може да се постави и тейп (Фиг.1).
Фиг. 1 Тейпинг от концепцията Mulligan за справяне с тенис лакът. Тейпът се поставя допълнително след MWM
Защо да изберем точно тези техники?
При правилното им приложение, болките в лакътя изчезват. Второто предимство е, че могат да се изпълняват и в домашни условия от страна на пациента!
Друг ефективен метод е дълбоката транзверзална фрикция (DTM) по методиката на д-р Сириакс в комбинация с манипулацията на Mill (Фиг.2 и 3).
Фиг. 2 Дълбока транзверзална фрикция при тенис лакът тип 1
Фиг. 3 Манипулация на Мил
При проучване направено в Бризбейн, Австралия³, при което са участвали 198 пациента с клинично поставена диагноза „тенис лакът” от не по-малко от 6 седмици е направен изводът, че „комбинацията от специализирани мануални техники и специализирани упражнения” имат по-добър ефект в сравнение от „прилагането на кортикостероидни инжекции” или „липса на каквото и да е било лечение”.
Едно ново научно проучване от 2017 г.⁴ показва, че дълбоката транзверзална фрикция е по-ефективна при тенис лакът от инжекция с кортизон (кортикостероид) в по-дългосрочен план след лечението (половин година след лечението). Двата подхода са еднакво ефективни в периода 6-12 седмици.
Поставянето на апликации от еластичен тейпинг по подходящ начин също помага при острия стадии на проблема. В нашата практика комбинирането на мануална терапия по Mulligan, техники и манипулации от методиката на Сириакс⁵, еластичен тейпинг и специализирани упражнения значително решават проблема в по-дългосрочен план.
Библиография:
1. Morris H.,: The lawn tennis elbow. Lancet 1882; 2: 133-134.
2. Hamilton PC.: The prevalence of humeral epicondylitis: a survey in general practice. Journal of the Royal College of General Practitioners, 1986, 36, 464-465.
3. Bisset L, Beller E, Jull G, Brooks P, Darnell R, Vicenzino B.,: Mobilisation with movement and exercise, corticosteroid injection, or wait and see for tennis elbow: randomised trial. BMJ. 2006 Nov 4;333(7575):939.
4. Yi R, Bratchenko WW, Tan V.,: Deep Friction Massage Versus Steroid Injection in the Treatment of Lateral Epicondylitis. Hand (N Y). 2017 Feb 1.
5. Stasinopoulos D., Johnson M I.,: Cyriax physiotherapy for tennis elbow/lateral epicondylitis Br J Sports Med 2004;38:675–677