За да разберем по-лесно какво представлява лимфната система, как функционира и какво кара лимфната течност да се движи, нека първо да разгледаме една много сходна система – кръвоносната.
При човека кръвоносната система е от т.нар. затворен тип – по мрежа от кръвоносни съдове циркулира кръвта, съставена от течна плазма и формените елементи като кръвни клетки (еритроцити, левкоцити) и клетъчни останки (тромбоцити). Благодарение на кръвообращението до всяка клетка в тялото се доставят хранителни вещества и кислород и се изнасят въглеродният диоксид и отпадните продукти от обмяна.
Условно можем да разделим кръвообращението на малък и голям кръг на кръвообращение.
– Малък кръг – от дясната камера на сърцето кръвта се изтласква по белодробните артерии към белите дробове, където тя се насища с кислород и се освобождава от въглеродния диоксид. След това по белодробните вени богатата на кислород кръв се влива в лявото предсърдие.
– Голям кръг –от лявата сърдечна камера по главния артериален съд – аортата богата на кислород кръв се изтласква към по-малките артериални разклонения и чак до капилярите. Те са съвсем малки и достигат до всяка една клетка, където се извършва обмен на газове и хранителни вещества. След това по малки венозни съдове (венули), кръвта преминава към все по-големи вени и накрая се връща в дясното предсърдие.
За разлика от кръвоносната, лимфната система е от отворен тип т.е дренира излишната течност директно от междуклетъчното пространство.
Лимфната система, подобно на кръвоносната, също има обширна мрежа от съдове (лимфни съдове), която преминава през почти всички тъкани и органи с изключение на костите, епидермиса (повърхностния слой на кожата) и централната нервна система (главен и гръбначен мозък).
Лимфните капиляри от тъканите се обединяват в лимфни съдове, а те от своя страна се събират в предвъзлови лимфни колектори, които преминават през лимфните възли (noduli lymphatici), от там в следвъзловите колектори и трункуси.
Лимфните съдове от долните крайници и таза се събират в два поясни лимфни протка, а тези от стомаха и червата – в трети. Трите лимфни протока се обединяват пред гръбначния стълб на нивото на първи и втори поясен прешлен (L1-L2) и образуват лимфен колектор, наречен Cysternа chyli. От нея започва най-големият лимфен съд – гръдният проток (ductus thoracicus), който е разположен пред гръбначния стълб и се влива в лявата подключична вена (v. subclavia).
Лимфната течност от лявата половина на главата, шията, гръдния кош и лявата ръка се събира в левия лимфен проток (ductus lymphaticus sinister), който пък от своя страна се влива в гръдния проток (ductus thoracicus). Лимфата от дясната половита на главата, шията, гръдния кош и дясната ръка се събира от десния лимфен проток (ductus lymphaticus dex.), който се влива в дясната подключична вена.
За разлика от кръвоносната система, която си има помпен механизъм чиято функция е са изтласква и изпомпва кръвта и да създава пулсации по кръвоносните съдове, лимфната система няма такъв.
Какво тогава кара лимфата да се движи?
- Лимфната секреция
При естествените метаболитни процеси в клетката се доставят хранителни вещества и газови молекули от малките капиляри. След като в клетките се осъществи обмяната на газове и вещества, отпадните продукти се изхвърлят в междуклетъчното пространство. От там през стените на малките венозни капиляри към кръвоносната система се връщат голям процент от течностите, а също и частици, но само с определен (малък) размер.
По-големите молекули (например протеини) не могат да преминават през „ситото“ на капилярната стена и остават „заклещени“ в междуклетъчното пространство. И тъй като протеините като магнит задържат водата около до себе си, част от нея също остава в междуклетъчното пространство.
Когато междуклетъчното пространство се изпълни с течност, налягането се повишава и клетките, изграждащи стените на лимфните капиляри леко се раздалечават. Образуват се малки „пролуки“ през които преминават не само течностите, но и по-големи частици, които не могат да се върнат в кръвообращението чрез малките венозни капиляри – протеини, вируси, бактерии, гъбички, мъртви и туморни клетки и т.н.
Когато лимфните капиляри се напълнят и съответно налягането в тях стане по-високо, отколкото е това в междуклетъчното пространство, малките „пролуки“ на стените им се затварят и това не позволява на течностите да се върнат обратно към интерстициума.
- Пулсация на лимфангионите – лимфни сърца
Макар и много фини малките лимфни съдове имат стени, изградени от няколко слоя клетки.
Най-външният слой е адвентиция от влакнеста тъкан, чрез която се прикрепят към околните тъкани, но нямат базална мембрана и това ги прави пропускливи за високомолекулни белтъци.
Средният слой се състои от гладкомускулни клетки, които имат способността да се свиват самостоятелно, макар и със значително по-малка честота (от 6 до 20 пъти в минута) и затова лимфангионът (участъкът от лимфния съд, разположен между две съседни клапи) бива наричан „лимфно сърце“.
Най-вътрешният слой е изграден от един слой ендотелни клетки (вид епителни клетки, които покриват вътрешната повърхност на съдовете), които имат малки клапи и са подредени по специфичен начин- като керемиди. Тези клапи не придвижват лимфната течност напред, а единствено не и позволяват да се връща назад, към зоната от където е била изтласкана.
- Пулсова вълна
По-големите и по-дълбоко разположени лимфни съдове са разположени в близост до костите и успоредно на кръвоносните съдове, като образуват нещо подобно на сноп.
В тези лимфни съдове лимфната течност се придвижва благодарение на т.нар. пулсува вълна на съседните кръвоносните съдове. Пулсовата вълна възниква когато сърцето изтласка кръв към артериалната система и този тласък поражда трептене на артериалната стена, което е синхронно със сърдечната дейност и което се пренася към всички кръвоносни съдове.
- Дишане
При дишането (особено при диафрагмалното) налягането в гръдния кош периодично се променя – става ниско при вдишване и високо при издишване.
При вдишването диафрагмата се свива (контрахира) и се спуска надолу към коремната кухина, а при издишване се повдига нагоре, като по този начин се променя налягането и в коремната кухина и във вътрешните органи, включително и в най-големия лимфен колектор – Cysternа chyli.
При всяка промяна на налягането колекторът се изпразва, като голямо количество от лимфната течност се изтласква нагоре по гръдният проток (ductus thoracicus) и се влива в подключичната вена (v. subclavia).
5. Мускулно-скелетна помпа
От всички механизми, които имат отношение към движението на лимфната течност, мускулно-скелетната помпа е най-мощен и най-значим, но не е постоянен.
Мускулно-скелетна помпа се нарича движението на кръвта във венозните съдове, както и на лимфата предизвикано от контракцията (свиването) на група мускули. При движение, когато мускулите са напрегнати, те увеличават значително обема си и притискат кръвоносните и лимфни съдове, които се намират между тях. Тази компресия предизвиква изтласкването на кръв/лимфа от съдовете нагоре в посока към сърцето. Това изтласкване нагоре се подпомага значително от клапите, които се намират както във венозните така и в лимфните съдове и когато се затворят не позволяват на течността да се връща надолу.
Именно заради мощният помпен ефект на мускулната контракция, ежедневната физическа активност е важна част, както от интензивната противооточна терапия, когато основната цел е да се намали отока, така и във фазата на поддържане на постигнатите резултати.
Изпълняват се леки упражнения – аеробни, силови, за еластичност и гъвкавост. Тренировъчната програма се изготвя от специалист и е съобразена със степента на отока, фазата на терапия, физическото състояние на пациента.
Упражненията се изпълняват задължително с поставено компресивно средство, което според етапа на лечение може да е компресионен бандаж – във фазата на интензивна терапия, или компресионен чорап/ръкав- във фазата на поддържаща терапия.
Физическата активност започва от по-ниско ниво на натоварване и постепенно се увеличава, което дава възможност на лимфната система да се адаптира към новото ниво на активност.
Повече за лимфната система, отоците и тяхното лечение може да прочетете тук.
За контакти: Даниела Добрева – Димитрова, Кинезитерапевт – 0885 362 815