Болка в някоя периферна става, например в коляното или лакътя, обикновено се асоциира с предходна травма, увреда или възпалителен процес в зоната на самата става.
Понякога обаче, това не е точно така и дори да не ни се вярва, можем да изпитваме болка в ставите, но източникът на тази болка изобщо да не се намира в самата става или пък обратното – да усещаме болка в мускула, чийто източник да се окаже ставата, въпреки, че тя е безболезнена.
За да си обясним как е възможно това, нека първо да разберем какво е болката.
Болката е субективно неприятно усещане, сетивно или емоционално, предизвикано от съществуваща или потенциална тъканна увреда. Тя е защитен механизъм – отключва рефлекторна защитна реакция.
Според продължителността болката може да бъде остра или хронична (персистираща).
Острата болка се провокира от тъканна увреда (травма, интервенция); лесно се локализира – човек може да посочи точно къде го боли; продължава от няколко минути до няколко дни и може да се съпътства от оплаквания като повишено артериално налягане и пулс, както и учестено дишане.
За хронична се приема болка, която е с продължителност над 3 месеца и персистира дори когато тъканите, който са я провокирали, са се възстановили напълно.
Според източника, болката може да се раздели на 3 големи групи:
- Ноцицептивна – най-често срещаният тип. Причинява се от дразнене на ноцицептори (рецептори в тялото, които реагират на всяко потенциално вредно дразнене ) по механичен или възпалителен път, но без да са налице увреди на нервната система. Обикновено ноцицептивната болка е регионална, описва се като стягане, притискане, опъване, усукване. Може да бъде повърхностна – при нараняване на кожата или покривните тъкани или да бъде соматична – от сухожилията, ставите, костите, кръвоносните съдове.
- Висцерална – по-продължителна и силна. Заради малко ноцицептори в органите и телесните кухини тя е по- трудна локализация. Често този тип болка е проектирана заради т.нар. висцеротомна конвергенция – по време на ембрионалното развитие от едни и същи групи клетки се развиват различни тъкани и органи, които в последствие, макар и отдалечени остава неврологично свързани. Така например, различни кожни полета(дерматоми) остават неврологично свързани с точно определени органи и системи.
- Невропатна – при заболяване или нараняване на нервна тъкан. При увреда на нерв се променя миелиновата му обвивка – нарушава се проводимостта и възбудимостта на невроните и възниква усещане за болка.
Меките тъкани като сухожилия, мускули, бурси, междупрешленни дискове и др. могат да предават или да разпространяват болка не само в зоната на увредата, но и значително по-настрани, по-надолу от зоната, където се намира съответната структура. Или казано по друг начин не е задължително болката в определена част от тялото да се причинява от структура, намираща се в зоната на болката.
Например болка в областта на седалището може да бъде интерпретирана като болка, провокирана от т.нар. сакроиличани стави. Много често обаче това не е точно така и болката в този случай произлиза от проблеми с междупрешленните дискове в кръста (лумбалния дял на гръбначния стълб.)
Друг пример, който можем да дадем е при болка в раменната става, която се предава често до лакътната става или до китката и дори до дланта.
Според английския ортопед-хирург Джеймс Сириакс (James Cyriax, MD) наличието на предадена болка може да следва няколко основни правила:
1. Предадената болка при мускулно-скелетни дисфункции не преминава срединната линия на човешкото тяло, т.е. когато имаме проблем в структури отляво или отдясно, болката е само вляво или само вдясно.
Например артрит на лявата сакроилиачна става ще провокира болки само отляво. Блокажи в ставичките, образувани между ребрата и прешлените отляво, ще провокират болки само отляво.
2. Предаването на болката е най-често в периферна посока, т.е. от центъра на тялото към периферията (б.а. дистална посока).
Например бурсит в раменната става може да провокира болка чак до китката, докато т.нар. тендовагинит в китката не провокира болка чак до раменната става. Може да има леко предаване на болката само.
3. Много меки тъкани могат да провокират предадена болка. Когато имаме болка в рамото, предадена до лакътя, ние не можем да оценим дали тя идва от проблеми (б.а. лезии) в мускула, сухожилието, бурсата или връзковия апарат.
4. Болката може да се предаде навсякъде в един дерматом, но не задължително в целия дерматом. Дерматомът е определена зона от човешкото тяло, свързана с един гръбначномозъчен нерв или с част от човешкото тяло още от ембрионалното развитие.
Например дерматом C5 е свързан с раменната става като предадената болка може да се разпространи, както в целия дерматом, така и само в част от него. (Фиг.1)
Фиг. 1 Дерматоми в човешкото тяло
Някои фактори повлияват значително върху разпространението (предаването на болката):
- Колкото по силен е дразнителят или причинителят на увредата или лезията толкова по-силно и по в периферията ѝ се разпространява болката.
- Колкото по към центъра на тялото се намира лезията, толкова разпространението на болката може да бъде дистално или по посока периферията на даден дерматом.
- Колкото по-дълбоко е разположена една структура, толкова по-голямо разпространение на болката можем да очакваме. По-повърхностно разположени структури по-малко разпространяват болката. Това правило не важи за костните структури, а само за меките тъкани в човешкото тяло.
- Произход на засегнатата структура. Когато пациент дойде при нас за консултация и е минало доста време откакто е започнала болката винаги му задаваме въпроса: “Къде почуства първо болката?”, т.е. увредата почти винаги се намира около мястото на първата болка.
- Разбирайки правилата за предадена болка можем да разберем по-добре източника на болката, причинена от мускулно скелетни дисфункции. Откривайки правилната структура, отговорна за дадена дисфункция и болкова симптоматика, ние имаме достатъчно кинезитерапевтични средства да повлияем. Единственото изключение от описаните правила за предадена болка е т.нар. dura mater или твърда мозъчна обвивка, която е свързана с проблемите в кръста или т.нар. лумбален дял.