Ортопедичната медицина по Cyriax се фокусира върху диагностиката и консервативното (неоперативно) лечение на увреди на меките тъкани в опорно-двигателния апарат – периферните стави на човешкото тяло и структурите на гръбначния стълб. В терапевтичните техники от концепцията Сириакс се включват т.нар. дълбока транзверзална фрикция, манипулациите, мобилизациите и др.
Кои травми са мекотъканни?
Към мекотъканни увреди спадат увредите на лигаментите (връзки), сухожилията, мускулите, получени както при травма, така дори и при хирургична интервенция. Мекотъканните увреди са остри, подостри и хронични.
Често след травма (например при навяхване на глезен) получаваме съвет да обездвижим увредената зона.
Въпреки че в остра фаза може да е необходим относителен покой на някои от движенията, пълното обездвижване не желателно.
Възстановяването без никакво движение води до появата на сраствания (адхезии) и нефункционална тъкан в зоната на увреда, подобни на тези образувани при белег. Това може да доведе до хронифициране на конкретната увреда.Следтравматичната възпалителна реакция и отокът също може да ограничат движението в зоната на увредата.
Каква е ролята на дълбоката транзверзална фрикция във възстановяването на мекотъканни твавми?
Дълбока транзверзална фрикция по Сириакс, позната още и като дълбок транзверзален фрикционен масаж (DTF, DTM) НЕ е самостоятелна концепция за лечение, а е ефективна част от цялостния подход за лечение на мускулни, лигаментарни и сухожилни увреди. Дълбоката транзверзална фрикция представлява дълбоки напречни мобилизации изпълнени от терапевта върху третирания мускул, сухожилие или връзка.
Цели на транзверзалната фрикция по Cyriax.
Основна цел на дълбоката тразверзална фрикция е да се подобри и да се поддържа нормалната мобилност на съединителната и мускулната тъкан, за да не се образуват сраствания. Чрез прилагането му се цели подобряване на ориентацията на фибрите на тъканите, както и по-добра еластичност и тензионни свойства.
Ефектъти от прилагането на дълбок транзверзален фрикционен масаж:
- Травматична хиперемия – увеличаване на кръвния поток към увредената зона, което спомага за премахването на някои метаболити, които дразнят свободните нервни окончания в зоната на увредата.
- Мобилизация на увредената тъкан или казано по-разбираемо движение на тъканта, което в острия и подострия стадий след травмата цели да намали срастванията в областта. В хроничната фаза целта е да ремоделира тъкантта, така че да бъде по-еластична и по-функционална. Може би това е един от-най важните ефекти на дълбоката транзверзална фрикция.
- Стимулиране на механорецепторите. Резултатът е обезболяващ ефект.
Обобщаващо дълбоката транзверзална фрикция спомага за възстановяване нормалната еластичност на увредените тъкани, както и правилно ремоделиране на тъканите.
Кога се прилага дълбоката транзверсална фрикция и кога да се избягва?
Най-честото ѝ приложение е при мускулни, сухожилни и връзкови (лигаментарни) увреди.
Дълбоката транзверзална фрикция не се прилага при калцификати т.е при променена структурно тъкан и появата на по-твърди фрагменти в зоната на увредата. Не се прилага при големи кръвонасядания, възпалителни заболявания на кожата, при увреди на нервните структури, при възпаление на бурсите и др.
Как правилно се изпълнява транзверзалната фрикция по Cyriax.
Детайлите при приложението на транзверзалната фрикция са от изключително важно значение. В световен мащаб сред физиотерапевтите при приложение на транзверзалната фрикция се наблюдават множество грешки, които обаче значително намаляват ефективността ѝ:
- грешни индикации за приложение на ДТМ
- грешно място на приложение
- грешно местоположение на пациента и терапевта
- твърде силно приложен натиск
- недостатъчно време / дозировка на приложение
От техническа гледна точка, за доброто изпълнение на техниката на първо място е правилният захват от страна на терапевта – захватът е С- образин, като средният пръст подпомага показалеца при изпълнението на техниката.(Фиг.1)
Фиг. 1 Положение на ръката на терапевта С-форма
Приложение на правилното място – правилната точка за прилагане на фрикцията може да се установи само и единствено след правилна функционална диагностика т.е да знаем коя е увредената структура и да направим фрикцията точно на нея (Фиг. 2).
Правилно изпълнение на техниката – да не се изпълнява повърхностно т.е да няма само плъзга по кожата, а наистина да се оказва влияние върху конкретната структура – лигамент, сухожилие, мускул. За да не увредим кожата на пациента поставяме парче памук между нашия пръст и кожата (Фиг. 2).
Извършването на движението може и трябва да бъде подпомогнато от движение на ръката, а не само от пръстите. Това прави изпълнението на техниката по комфортно и улеснено за терапевта и пациента.
Техниката задължително трябва да се изпълнява в две фази – активна с натиск, тогава когато се осъществява транзверзалната фрикция и релаксираща без натиск, когато се връща ръката на терапевта в изходното положение. Използването на постоянен натиск не е комфортно както за пациента, така и за терапевта и води до бърза умора на ръката му.
Колко често се прилага транзверзална фрикция?
Честотата на приложение е изключително важна за положителния ефект от приложение на фрикцията. Най-често приложението трябва да бъде около 15минути на процедура, 3 пъти седмично.
Фиг. 2 Приложение DTF под ъгъл 90° върху предната талофибуларна връзка на глезена.
Като обобщение, правилното приложение на дълбоката транзверзална фрикция при мекотъканни увреди ни помага за по-бързото и по-ефективно възстановяване на увредените меки тъкани1.
Правилно приложение на ДТМ при увреда на един от най-важните мускули в раменната става – m.supraspinatus вижте в следващото видео:
Библиогарфия:
1. Yi R., Bratchenko WW, Tan V., Deep Friction Massage Versus Steroid Injection in the Treatment of Lateral Epicondylitis. Hand (N Y). 2017 Feb 1