Една от често срещаните мускулно-скелетни дисфункции в областта на колянната става и тазобедрената става е увредата на илиотибиалния тракт.
Илиотибиалният тракт (англ. ITBand) е дебела ивица от фасция, намираща се от външната страна на бедрото и образувана от фасцията на мускулите gluteus maximus, gluteus medius и tensor fasciae latae. Състои се предимно от колагенови влакна. Колагенът е най-здравият протеин, открит в природата. Илиотибиалният тракт е надлъжна стабилизираща тъкан и е продължение на мускула обтегач на външната фасция (m. tensor fasciae latae), като завършва отстрани на коляното върху изпъкналата част на подбедрицата (tibia). Основните му функции са стабилизиране на таза и контрол на позата. Или казано по-ясно, това е стабилизираща структура, която подпомага коляното при пълно разгъване (екстензия) и при сгъване (флексия) на коляното след около 20-30° флексия в коляното. Илиотибиалният тракт действа като ортеза, която стабилизира коляното от външната страна.
От практическа гледна точка илиотибиалният тракт функционира постоянно, за да стабилизира колянната става при ходене и спортове като бягане, колоездене, катерене, вдигане на тежести и др.
Увредата на илиотибиалния тракт е мултифакторна и представлява микротравма в областта на коляното и тазобедренната става, която често се свързва със спортове като бягане, колоездене, катерене и вдигане на тежести, особено при клековете. При бегачи илиотибиалният тракт има най-голямо натоварване при фазата на поемане на опората с ходилото и ранната опорна фаза.
Най-често пациентите усещат остра болка, повишена чувствителност до парене в областта на външната част на коляното след прекомерна физическа активност. Може да се локализира и лек оток странично на коляното. В нередки случаи болката и повишената чувствителност се предава и нагоре по цялата дължина на илиотибиалния тракт, чак по тазобедрената става, където болката се локализира от външната ù страна.
Синдромът не бива да се бърка с предадената болка от кръста и затова правилната функционална диагностика е от голямо значение за установяване на точната причина за болка отстрани на коляното и бедрото. Симптомите са подобни и при увреди на външния мениск на коляното, увреда на външна колатерална връзка, бурсит на тазобедрената става и др.
При тестове за скъсяване на обтегача на страничната фасция се установява “улей” в страничната част на бедрото и скованост на тъканта. Пасивната аддукция като тест може да провокира болка външно странично на тазобедрената става и това да ни насочва към увреда на тракта.
Основните причини за синдрома на илиотибиалния тракт могат да бъдат както анатомични особености на човека, често повтарящи се сгъвания и разгъвания на коляното. Ограничения в движенията на глезенната става и тазобедрената става биха могли да влияят за постоянното неправилно натоварване на структурата. Неправилната техника при различни спортове също може да бъде причина за засилване на симптомите и появата на синдрома на илиотибиалния тракт.
Какво е кинезитерапевтичното лечение?
Естествено лечението може да е локално (както се третира в повечето случаи), което винаги обаче може да неглижира основната причина за появата на синдрома на илиотибиалния тракт. На първо място е правилната функционална диагностика на проблема! Ако не отстраним компенсаторните модели на долния крайник често локалното лечение е с временен характер или е неуспешно. Например ограничения в глезенната и тазобедрената става.
Някои специалисти предлагат почивка в рамките от 1 до 2-3 седмици от активни спортни дейности и в зависимост от степента на болка и увреда.
Със сигурност, в остра фаза особено при активни спортисти, трябва да се ограничат някои активности, които провокират болката, но в никакъв случай това да не засяга значимо формата на спортиста по възможност.
Задължително трябва да се обърне внимание на проблемите в ходилото, глезена и тазобедрената става, ако има такива, както и на неправилно изпълнение на техники / движения в определените спортове.
В острата фаза на проблема могат да се прилагат и преформирани физикални фактори като ултразвук, лазер (нискоинтензивен, високоенергиен). Като алтернатива е ударно-вълновата терапия (англ. RSWT), която ускорява възстановителния процес и инхибира ноцицепторите (рецепторите, предупреждаващи за бъдеща поява на сериозен проблем и болка).
В острия и подострия период, също така след преценка на терапевта, могат да бъдат използвани различни мускулно-енергийни техники, миофасциални техники, обработване на тригерни точки, различните видове игли, използване на фоум ролер самостоятелно от пациента и др. Увредите реагират добре и на т.н. дълбока транзверзална фрикция по Cyriax.
Не на последно място засилването на мускулатурата в седалищната област е важна за предотвратяване на компенсаторни модели и претоварване, както и поява на синдрома на илиотибиалния тракт.