3 причини, поради които индексът на телесната маса (BMI) не е точен показател за здравословно тегло

Индексът на телесна маса (ИТМ) или познат още като BMI (Body mass index) е един от най-популярните и широко използвани медико биологични показатели за определяне на нормалното и здравословно тегло.

ИТМ е показател за количеството телесни мазнини на човек, който се определя на базата на неговото тегло и височина. Обикновено ИТМ се използва като инструмент за скрининг и определяне на риска от сърдечносъдови заболявания, диабет и т.н.

Как се изчислява ИТМ?

ИТМ се изчислява по много простичка и лесна формула, което всъщност го прави толкова популярен и предпочитан.

Според формулата (ИТМ = kg/m2)  теглото в килограми се раздели на височината в метри на квадрат и се получава число, показващо индексът на телесната маса.

Според класификацията на СЗО  получените резултати се разделят на четири категории :

  • Поднормено тегло (< 18,5)
  • Нормално (18,5 – 24,9)
  • Наднормено тегло (25 – 29,9)
  • Затлъстели (> 30)

Този индекс е станал толкова популярен, че повечето приложения и калкулатори за изчисляване на теглото се базират на него.

Достатъчно точен и приложим ли е ИТМ?

Краткият отговор е Не!

ИТМ е създаден и въведен в началото на 19-ти век от белгийския математик и статистик Ламберт Адолф Кетле като начин за измерване на затлъстяването сред общото население, за да помогне на белгийското правителство за по-равномерно разпределение на хранителните ресурси.

През 40-те години на миналия век формулата е доразвита от една американска застрахователна компания (Metropolitan Life Insurance Company- MLIC). Целта била да се въведе единен критерий за риска за здравето и живота на клиентите им, спрямо който да се изчислява застрахователната им такса.

Въпреки че с времето BMI е станал бърз, лесен и популярен показател за здравословно тегло, той е по-подходящ за описание на големи групи хора, а не на отделни индивиди.

Защо?

Защото ИТМ се основава само на теглото и височината на човек и не взема под внимание няколко основни и много важни фактора:

1. НЕ ПРАВИ РАЗЛИКА МЕЖДУ МАЗНИНИ И МУСКУЛИ

Един от основните проблеми с ИТМ е, че не отчита  разликата между мускулите и мазнините. 

Ако например поставите на две везни 2 килограма мастна тъкан и 2 килограма мускулна тъкан, ще забележите че обемът на мастната тъкан е значително по-голям (фиг.1).

Фиг1. 2 килограма мастна тъкан са със значително по-голям обем в сравнение с 2 килограма мускулна тъкан.

 

Тъй като мускулната тъкан е по-плътна и тежка от мастната, много атлети и бодибилдъри се считат с наднормено тегло според ИТМ, въпреки че са във върхова спортна форма.

Процентът на телесните мазнини е процентът на мастната тъкан в сравнение с общата телесна маса. Обикновено се измерва с дебеломер на кожната гънка, биоелектричен импеданс или най-точно чрез  рентгеново сканиране . 

2. НЕ ВЗЕМА ПОД ВНИМАНИЕ ПОЛА И ВЪЗРАСТТА

Има два важни демографски фактора, които не се вземат предвид при изчисляването на  ИТМ – пол и възраст. И двата обаче имат огромно значение при точното определяне на здравословното тегло.

Да не се прави разлика между мъжете и жените е почти толкова голям проблем, колкото да не се отчита разликата между мускулите и мазнините. Двата пола имат напълно различна физика – мъжете обичайно са с по-плътни и съответно по-тежки кости, както и  мускулната им маса е по-голяма от тази при жените. Съвсем логично е, че мъж и жена с еднакъв ръст и еднакви килограми не са в еднакво добра физическа форма.

Другият важен фактор, който ИТМ пренебрегва е възрастта. Индексът е неприложим при деца, поради различните пропорции на телата им и бързите промени в тъканите, които настъпват с израстването. При възрастните индивиди също има значителни пропуски – безспорно костната плътност намалява с годините, а част от мускулните клетки атрофират и се заместват от мастни.  

Поради тези разлики, нечувствителността на ИТМ към възрастта и пола прави формулата още по-недостоверна.

3. НЕ ОТЧИТА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ТЕЛЕСНИТЕ МАЗНИНИ

ИТМ не взема под внимание разпределението на мазнините, което всъщност е решаващ фактор, когато става дума за рискове за здравето. Просто защото не всички мазнини са еднакви.

Единият вид мастни отлагания са подкожните – те се натрупват по цялото тяло, като при жените са основно по бедрата и седалището. Другият тип мазнини са тези, които се отлагат в областта на корема и около вътрешните органи – висцерално (абдоминално, централно) затлъстяване.

Висцералната мастна тъкан се различава  от подкожната и по своята структура – изградена е от големи, метаболитно активни мастни клетки, които функционират като ендокринен орган отделяйки хормони и цитокини.

Доказано е, че точно централното затлъстяване е рисков фактор за развитието на метаболитен  синдром със съпътстващите го  артериална хипертония, дислипидемия, инсулинова резистентност, повишен риск от инсулт, инфаркт, онкологични заболявания и много други.

Често висцералното затлъстяване остава скрито и не се отчита от ИТМ, тъй като може да не е съчетано с общо затлъстяване на тялото и наднормено тегло.

Според формулата за изчисляване на теглото даден човек може да е с нормално тегло, но да не се отчете по-голямата обиколна на талията, която всъщност е риск за здравето. Приема се че обиколката на талията над 88 см. за жените и над 102 см за мъжете е показател за висцерално затлъстяване. 

About the Author :

START TYPING AND PRESS ENTER TO SEARCH