Лимфни съдове – какво представляват и как функционират

Повече за това, какво представлява лимфната система, можете да видите тук.

Лимфна система е много сложна система, която е част както от имунната така и от циркулаторната система при бозайниците, в това число и при човека. Тя едновременно осигурява имунната защита на човешкия организъм и в същото време регулира и поддържа относителното постоянство на вътрешната течна стреда в тялото. Към лимфната система се отнасят:

  • Лимфни съдове;
  • Лимфни възли;
  • Лимфната течност (лимфа);
  • Лимфни органи.

Лимфната система включва обширна мрежа от съдове (лимфни съдове), която преминава през почти всички тъкани и органи с изключение на костите, епидермиса (повърхностния слой на кожата) и централната нервна система (главен и гръбначен мозак).

За разлика от кръвоносната, лимфната система е от отворен тип т.е дренира излишната течност директно от междуклетъчното пространство.

Точно тази бистра течност с жълтеникав цвят всъщност представлява лимфната течност (лимфа). Тя произлиза от кръвната плазма и е със сходен състав – вода, протеини, мазнини, глюкоза и т.н., като съдържанието и варира в различните тъкани. След нахранване, например, лимфата в тънкото черво- хилус – е с много високо съдържание на липиди, а цвета и става белезникъв. За едно денонощие се произвеждат около 2-3 литра лимфна течност.

Чрез системата от лимфни съдове в кръвта се връща течност от междуклетъчното пространство на тъканите и по този начин се контролира не само обемът на течностите, но и протеиновата концентрация. 

Лимфната течност навлиза от междуклетъчното пространство към лимфните съдове чрез лимфните капиляри т.нар малки лимфатици.  Стената на лимфните капиляри е изградена от един слой ендотелни клетки (вид епителни клетки, които покриват вътрешната повърхност на съдовете), които имат малки клапи и са подредени по специфичен начин- като керемиди.

Стените на лимфните съдове имат гладкомускелен слой и адвентиция от влакнеста тъкан, чрез която се прикрепят към околните тъкани, но нямат базална мембрана и това ги прави пропускливи за високомолекулни белтъци.

При естествените метаболитни процеси в клетката се доставят хранителни вещества и газови молекули от малките капиляри. След като в клетките се осъществи обмяната на газове и вещества, отпадните продукти се изхвърлят в междуклетъчното пространство. От там през стените на малките венозни капиляри към кръвоносната система се връщат голям процент от течностите, а също и частици, но само с определен (малък) размер.

По- големите молекули (например протеини) не могат да преминават през „ситото“ на капилярната стена и остават „заклещени“ в междуклетъчното пространство. И тъй като протеините като магнит задържат водата около до себе си, част от нея също остава в междуклетъчното пространство.

Когато междуклетъчното пространство се изпални с течност, налягането се повишава и клетките, изграждащи стените на лимфните капиляри леко се раздалечават. Образуват се малки „пролуки“ през които преминават не само течностите, но и по-големи частици, които не могат да се върнат в кръвообращението чрез малките венозни капиляри – протеини, вируси, бактерии, гъбички, мъртви и туморни клетки и т.н.

Когато лимфните капиляри се напълнят и съответно налягането в тях стане по-високо, отколкото е това в междуклетъчното пространство, малките „пролуки“ на стените им се затварят и това не позволява на течностите да се върнат обратно към интерстициума.

Лимфните капиляри от тъканите се обединяват в лимфни съдове, а те от своя страна се събират в предвъзлови лимфни колектори, които преминават през лимфните възли (noduli lymphatici), от там в следвъзловите колектори и трункуси.

Лимфните съдове от долните крайници и таза се събират в два поясни лимфни протка, а тези от стомаха и червата – в трети. Трите лимфни протока се обединяват пред гръбначния стълб на нивото на първи и втори поясен прешлен (L1-L2) и образуват лимфен колектор, наречен Cysternа chyli. От нея започва най-големият лимфен съд – гръдният проток (ductus thoracicus), който е разположен пред гръбначния стълб и се влива в лявата подключична вена (v. subclavia).

Лимфната течност от лявата половина на главата, шията, гръдния кош и лявата ръка се събира в левия лимфен проток (ductus lymphaticus sinister), който пък от своя страна се влива в гръдния проток (ductus thoracicus). Лимфата от дясната половита на главата, шията, гръдния кош и дясната ръка се събира от десния лимфен проток (ductus lymphaticus dex.), който се влива в дясната подключична вена.

Повече за лимфната система, отоците и тяхното лечение може да прочетете тук.

За контакти: Даниела Добрева – Димитрова, Кинезитерапевт – 0885 362 815

About the Author :

START TYPING AND PRESS ENTER TO SEARCH