Повече за структурата и функцията на лимфната система може да видите ТУК.
Лимфедемът е хронично заболяване, проявяващо се с бавно прогресиращ оток на кожата и подкожието. Дължи се на нарушение в транспортната функция на лимфната система – забавя се движението на лимфната течност по лимфните пътища, което води до увеличаване на течността в междуклитъчното простронство- оток. Лимфедемът засяга около 1% от населението на света. Може да засегне всяка част на тялото, но най-често обхваща единият горен или долен крайник, по-рядко и двата крайника, главата, гърдите, гениталиите.
Според клиничните си прояви лимфедемът може да е:
Първичен лимфедем– 5 до 10% от случаите (Cooper, 2017)- поради вродено изменение на лимфните съдове (хипоплазия, аплазия или дисплазия), проявява се при раждането (болест на Милрой) и в ранна детска възраст (конгенитален лимфедем) или по-късно – спонтанно или след някакъв провокиращ фактор.
Вторичен (придобит) лимфедем– по-честата форма – получава се при прекъсване на лимфни съдове, пре махване на лимфни възли, хронични възпаления на лимфните пътища. Сред по-честите причини за лимфедем са кожна стрептококова инфекция(еризипел), след хирургични интервенции, травми (често при изкълчване на глезенна става), термични и химични изгаряния, след химиотерапия и лъчетерапия, затлъстяване, при инфекциозна мононуклеоза, туберкулоза и HIV-инфекция.
Друга честа причина за лимфедем, особено в страни с по-топъл климат, е паразитозата филариоза (елефантиаза). При проникване на паразита в лимфната система се получава пълно запушване на част от лимфните съдове, най-често на ингвиналните и аксиалните, което води до нарушена циркулация на лимфната течност и образуване на отоци, които значително деформират засегнатата част от тялото.
Лимфният оток се характеризира с висока концентрация на протеин и риск от образуване на фиброзна тъкан в междуклетъчното пространство, предизвикваща вторични промени в тъканите.
При лимфедем отокът е твърд и трудно се повдига кожна гънка в засегнатата зона; отокът е асиметричен т.е засяга само единия крайник (за разлика от този при сърдечна и бабречна недостатъчност); при натиск с палец в зоната за отока за 10-15 секунди (тест на Stemmer ) се образува хлътване с различна дълбочина спрямо степента на лимфедем.
Фиг. 1. Тест на Stemmer за едема – при натиск за 10-15 секунди в зоната на отока се образува хлътване ( Източник: James Heilman, MD, (2017, February 1).
Според тежестта на проява на симптомите лимфедемът има 4 стадия (Фиг.2):
Нулев (пре-едемен) стадий- при пациентите след проведени онкологични операции с лимфна дисекция и последваща лъчетерапия.
Първи стадий – Отокът е “мек”, при натиск с палец се образува значително хлътване. Когато крайникът е повдигнати и през нощта отокът значително спада, но през деня отново нараства.
Втори стадий – Отокът се втвърдява и при натиск с палец хлътването е по-малко. При повдигане на крайника и покой отокът спада незначително. Крайникът е леко деформиран и има кожни промени – кожата е зачервена, лъскава, суха.
Трети стадий – голям и твърд оток (елефантиаза), който не спада при повдигане на крайника. При натиск не се образува хлътване. Големият оток деформира драматично крайникът и ограничава значително подвижността в ставите. Често е съпроводен с тежки кожни промени – загуба на еластичност, пигментация, разязвявания и риск от инфекции.
Фиг. 2 –Стадии на лимфедем за долен и горен крайник
Лимфедемът е състояние, което не застрашава пряко човешкия живот, на ако не се лекува правилно и своевременно може да доведе до необратими кожни промени, чести инфекции, намалена подвижност на засегнатия крайник и значително влошено качество на живот и дори до инвалидизация.
Какво лечение да предприемем? Информация по темата вижте ТУК и ТУК
За контакти: Даниела Добрева – Димитрова, Кинезитерапевт 0885 362 815