Лимфна система e част както от имунната така и от циркулаторната система при бозайниците, в това число и при човека, и регулира относителното постоянство на вътрешната течна стреда. Включва обширна мрежа от съдове (лимфни съдове), която преминава през почти всички тъкани и органи с изключение на костите, епидермиса (повърхностния слой на кожата) и Централната нервна система (главен и гръбначен мозак). Лимфната система е от отворен тип т.е дренира излишната течност от междуклетъчното пространство.
Към лимфната система се отнасят:
-Лимфни съдове
-Лимфни възли
-Лимфната течност (лимфа)
-Лимфни
Фиг.1
Лимфната течност (лимфа) е бистра и с жълтеникав цвят. За едно денонощие се произвеждат около 2-3 литра лимфна течност. Произлиза от кръвната плазма и е със сходен състав -вода, протеини, мазнини, глюкоза и т.н., като съдържанието и варира в различните тъкани. След нахранване лимфата в тънкото черво- хилус – е с много високо съдържание на липиди, а цвета и става белезникъв.
Чрез лимфната система в кръвта се връща течност от междуклетъчното пространство на тъканите и по този начин се контролира не само обемът на течностите но и протеиновата концентрация.
Чрез лимфните капиляри в кръвта постъпват протеини и липиди, реабсорбирани в храносмилателния тракт.
Лимфната система има и защитна функция – пренася частици с по-големи размери (бактерии, части от клетки), които се филтрират и разрушават в лимфните възли. В лимфата циркулират лимфоцити, които се образуват и съзряват в лимфните органи.
Лимфата преминава през лимфни съдове и възли преди да се върне обратно в кръвта.
Стената на лимфните капиляри е изградена от един слой ендотелни клетки (вид епителни клетки, които покриват вътрешната повърхност на съдовете), които имат малки клапи и са подредени по специфичен начин- като керемиди (Фиг.2). Така, когато налягането в междуклетъчното пространство се повиши, течността навлиза в лимфните капиляри и затваря клапите, които не и позволяват да се върне обратно към интерстициума.
Фиг.2
Стените на лимфните съдове имат гладкомускелен слой и адвентиция от влакнеста тъкан, чрез която се прикрепят към околните тъкани, но нямат базална мембрана и това ги прави пропускливи за високомолекулни белтъци.
Лимфните капиляри от тъканите се обединяват в лимфни съдове, а те от своя страна се събират в предвъзлови лимфни колектори, които преминават през лимфните възли (noduli lymphatici), от там в следвъзловите колектори и трункуси.
Лимфните съдове от долните крайници и таза се събират в два поясни лимфни протка, а тези от стомаха и червата – в трети. Трите лимфни протока се обединяват пред гръбначния стълб на нивото на първи и втори поясен прешлен (L1-L2) и образуват лимфен колектор, наречен Cysternа chyli. От нея започва най-големият лимфен съд – гръдният проток (ductus thoracicus), който е разположен пред гръбначния стълб и се влива в лявата подключична вена (v. subclavia).
Лимфната течност от лявата половина на главата, шията, гръдния кош и лявата ръка се събира в левия лимфен проток (ductus lymphaticus sinister), който пък от своя страна се влива в гръдния проток (ductus thoracicus). Лимфата от дясната половита на главата, шията, гръдния кош и дясната ръка се събира от десния лимфен проток (ductus lymphaticus dex.), който се влива в дясната подключична вена
Лимфната система, за разлика от сърдечносъдовата, няма свой помпен механизъм, който да е аналог на сърцето и който да „изпомпва“ лимфната течност. Придвижване на лимфата в една посока се осъществява чрез съкращение на тънкия гладкомускулен слой на лимфните съдове, лимфните клапи, пулсиране на съседните артерии, съкращението на скелетните мускули и движението в ставите.
Лимфните възли в човешкото тяло са над 600 и представляват струпвания от лимфна тъкан, по пътя на лимфните съдове. В тях лимфата се „пречиства“ от патогени и клетъчни останки. При инфекциозни процеси лимфните възли се уголемяват.
Лимфоидните органи осигуряват имунната защита на човешкия организъм. В тях се извършва образуването, пролиферацията и диференциацията на лимфоцитите, неутрализират се микроорганизми (бактерии, вируси, гъби) и токсини, а също и се унищожават стари, увредени и атипични кръвни клетки. Лимфоидните органи биват първични и вторични. Първични са тимус (намира се зад гръдната кост, увеличава се до пубертета, а после инволюира. В него се извършва зреене и диференциране на Т-клетките) и костния мозък в дългите тръбести кости (отговорен за диференцирането на Т- и В-лимфоцити). Към вторичните лимфоидни органи се отнасят: лимфните възли, сливиците, слезката ( намира се в лявата част на тялото под ребрената дъга и има имунна и кръвотворна функция, филтрира кръвте и е кръвно депо) и лимфоидна тъкан в лигавицата на дихателните, храносмилателните и пикочно-половите пътища.