Неврологичната симптоматика в ходилата при хора страдащи от диабет не са редки. Повечето пациенти се оплакват от изтръпване, поява на иглички в пръстите, възглавничките на пръстите (метатарзофалангеалните ставички на ходилата) и не рядко подуване на ходилата, болки в петите.
Защо се появяват едновременно болки, изтръпване, иглички и подуване? Какво се крие зад това?
Периферните нерви, страдащи от диабет са склонни и могат да бъдат притиснати в т.н. “тарзален канал” (аналог на карпалния канал на китката), който се намира зад вътрешния глезен ¹. Предполага се, че в зоната на тарзалния канал се получава притискане на клончета на тибиалния нерв и има натиск и намален поток във вените около нерва. Това би причинило исхемия на нервните влакна и появата на механосензитивност (чувствителност на нерва при движение).
Механичният стрес на нерва води до по-силна активация на C-фибрите, които са отговорни за появата на неврогенно възпаление в зоната на ходилото, петата и плантарната фасция.
Логичното лечение при притискане/ компресия на нерв е по-скоро е да преместим нерва, за да подобрим венозния поток и оксигенацията (доставката на кислород в тъканите) в зоната на нерва, която е била притисната. Не трябва да се извършва разтягане, особено в острата фаза на проблема. Мобилизацията трябва да бъде нежна и внимателна, за да се избегне разтягане на нерва.
Повече за мобилизацията на периферен нерв вижте ТУК и ТУК.
Библиография:
1.Mackinnon S, Dellon A 1988 Surgery of the Peripheral Nerve. Thieme, New York