Лечение на болки в рамото – общи насоки

Първа част на статията вижте ТУК

Както разбрахте от първата част на статията най-честите проблеми в раменната става са нарушенията на мобилността (ограничен обем на движение в ставата) и стабилността. Според етапите на двигателния контрол (Процесът на започване, насочване и надграждане на волево движение) последователността на терапевтичното въздействие е следната:
– Подобряване на мобилността на ставата
– Подобряване на стабилността на ставата/ставите
– Надграждане с допълнителни движения – на фона на стабилизирана скапулоторакална става се инициират нови движения в гленохумералната става.
– Допълнителни усложнени движения – допълнителни движения в раменния комплекс, най- често подобни на физическата активност на отделния пациент – примерно съобразно спорта, който тренира, дейности от ежедневието и т.н.

Терaпевтично въздействие в/у нарушения в мобилността:
– Мобилизация на торакалния дял на гръбначния стълб и ребрата.
– Мобилизация на гленохумералната (раменната става) чрез ставно мобилизационни техники.
– Стречинг/мобилизация на мускулите в областта на раменния комплекс.

Терaпевтично въздействие в/у нарушения в стабилността:
Кратко уточнение по отношение на стабилността – Нестабилността в раменната става може да бъде структурна и функционална. При структурна нестабилност са засегнати пасивните структури, стабилизиращи ставата – връзков апарат, лабрум. При функционална нестабилност имаме неправилна мускулна стабилизация в раменната става – различни увреди на мускулите, както и недобра координация и контрол на мускулната дейност.
Основните причини за функционалната нестабилност лопатката са недобра последователност на активация на m.serratus anterior и m. trapezius lower part.
Терапевтичното въздействие най-често е релаксация на мускули с повишен тонус, директна и индиректна активация на слаби и хипотонични мускули.

 

 

About the Author :

START TYPING AND PRESS ENTER TO SEARCH