Мускулно-скелетни проблеми

Функционалната диагностика е процес, при който кинезитерапевтът / физиотерапевтът изследва, оценява мускулно-скелетната система(опорно-двигателния апарат) на пациента. На базата на строго определен план на изследването и на база на поставена от лекар – специалист (невролог, ортопед и др.) клинична диагноза се съставя план за необходимото лечение на пациента. Клиничната диагноза от лекар специалист се отнася за настъпила патология (болестни промени) в даден орган или система. На база на нея и успоредно с нея се прави план на изследване на функционалния, двигателния дефицит на пациента, който включва:

Анамнеза(история на проблема)

Оглед

Палпация

Изследване на движения

Специализирани тестове

Изследване на подвижността на ставите

Обем на движение в ставите

Резултати от образни изследвания (Рентгенови снимки, Компютърен томограф, Ядрено-магнитен резонанс).

Функционално изследване на лумбален дял вижте ТУК
Функционално изследване на раменна става вижте ТУК

По време на изследването кинезитерапевтът/ физиотерапевтът следи за проява на симптоми, чийто произход може да не е от мускулно-скелетната ситема. Това са т.н.”червени флагове” – симптоми, които насочват към други болестни промени и са свързани с други вътрешни органи. Тогава пациентът трябва да бъде насочен за консултация от друг специалист.

Функционалната диагностика е свързана и кореспондира с международната класификация за функционалността – ICF

Класическият тейпинг (Спортен тейпинг) или Нееластичен тейпинг е световно познат метод при лечение и рехабилитация на травми. Той широко се използва не само при лечение и превенция на травми, но и при мускулен дисбаланс, нестабилни стави, позиционни нарушения в ставите и др.

Нееластичният тейпинг е често използвана апликация в спорта, напр. за защита на структури чрез частична имобилизация. Първите адхезивни бандажи може би са били приложени в древния Египет, преди 3000 години. Montag и Lohfink въвеждат тейпинга и бандажирането през 1964 г. в немската здравна система.

Австралийският физиотерапевт Jenny McConnell въвежда нееластичния тейпинг в ортопедичната манипулативна терапия (OMT), първо за предна болка в коляното и дисфункциии в раменната става.Повече информация за Jenny McConnell може да видите тук: https://www.mcconnell-institute.com/

По време на лечението и рехабилитацията на травми класическият тейп цели да засили възстановяването на травмираните структури чрез стабилизация и протекция, както и недопускането на задълбочаване на травмата и стреса върху засегнатите структури.

Поставянето на класически тейпинг на травмираните меки тъкани (мускули, сухожилия, връзки) и стави намалява болката и подуването във фазата веднга след травмата до 48 час. Апликациите подпомагат стабилизиращите структури на ставите (връзки) като ги поставят в релаксирана позиция и така ги предпазват от по-нататъшно увреждане.

Класическият тейпинг играе важна роля при ограничаване на нежелано движение в дадена става, създава компресия в зоната на травмата като намалява отока и кръвоизлива и също така ускорява процеса на възстановяване без стресиране на вече увредените тъкани – мускули, сухожилия, връзки.

Класическият тейпинг е част от рехабилитационната програма при възстановяването след травма, където са включени и други методи и средства.

Видео №1 Апликация на нееластичен тейпинг при предна болка в коляното, представена от световноизвестната Jenny McConell

В тази статия бихме искали да ви запознаем с една не толкова популярна физиотерапевтична / кинезитерапевтична методика в България за лечение на периферни нерви.

Както знае всеки един от нас нервите, които контролират нашите мускули и движения излизат най-общо казано от гръбначния ни стълб. От него те се разклоняват по тялото, ръцете и краката и контролират финните движения на ръцете, тонуса и силата на мускулите ни и се наричат периферни нерви. Те имат определено място в нашето тяло и способност да се движат свободно при сгъване на тялото, лакъта или коляното например.

Ако нервът бъде травмиран например при удар в лакътната област, той става чувствителен на механичните движения, които се извършват например при сгъване и разгъване на лакътната става. При травма и кръвонасядане в лакътната област, кръвта действа слепващо на тъканите и така намлява подвижността и на нервите минаващи в зоната на травмата. Точно това предизвика механично притискане и намаляване на подвижността на нервите и води до болка, изтръпване и др.

Всеки един от нашите нерви има способност да се удължава, за да може да се придвижва свободно при сгъване на определена става или тялото ни.

Мобилизацията на периферните нерви представлява внимателно придвижване на съответния увреден нерв. Специфичните движения стимулират подобряването на кръвообращението към нерва. По този начин се намалява болката в областта и се подобряват функционалните движения на нерва.

Мобилизацията на периферните нерви е особено подходяща за хората практикуващи седяща професия, тъй като тя води до значителна скованост на мускулите, а оттам и до проблеми с периферните нерви и намалената им функционална подвижност.

Физиотерапевтичният подход включва пасивни техники за извънневрални компресиращи (костни и мекотъканни) структури (механични интерфейси), активно обучение, напр. самолечение, както и високоефективни апликации на невродинамичен тейпинг (с цел незабавно подобряване на тестовете за невродинамика). Невродинамичен тейпинг, базиран на клиничното мислене в Ортопедичната мануална терапия (ОМТ) вижте ТУК

Високоенергиен лазер Intelect HPL 7

Лазертерапията навлиза в медицината като терапевтично средство през 1970 година. Тя всъщност представлява насочена светлина, която е монохромна (т.е едноцветна) и има еднакви трептения на вълната. Технологията използвана във високоенергийния лазер HPL 7 (англ. High intensity laser; HIL) се базира на познатите във всяко едно ДКЦ в България нискоенергийни лазери(англ. Low level laser therapy; LLLT), но генерира много по-голяма изходна мощност (от 7 до 15 W (ватове)) и прониква много по-дълбоко в тъканите.
Това всъщност дава на увредените тъкани в тялото много повече фотони и енергия (от гръцки: φωτός – светлина), което скъсява времето за възстановяване и генерира топлинен ефект, който пък улеснява циркулаторните процеси, ускорява оздравителните процеси на тъканите и не на последно място бързо намалява болката в мускули, сухожили, стави и други части на мускулно-скелетната система при лечението на спортни травми (мускулни и ставни), както и при болка в кръста и много други.
Ние във Физиоактив разполагаме с последно поколение високоенергиен лазер на компанията Chattanooga Intelect HPL 7.
За повече информация за високоенергийните лазери вижте тук: https://www.high-intensity-laser.com/

(ПНУ, PROPRIOCEPTIVE NEUROMUSCULAR FACILITATION, PNF)

Проприоцептивно – нервно мускулно улесняване (ПНУ, PNF) е широко използвана концепция за лечение на различни нервно-мускулни дисфункции, мускулно-скелетни дисфункции, ортопедични, педиатрични, ревматологични заболявания и др.

Целта на ПНУ, PNF e да подобри функционалността на невро-мускулната система, чрез стимулиране на проприорецепторите и екстерорецепторите. ПНУ означава:

П – Проприоцептивно: участват рецепторите даващи информация относно движението и положението на тялото в пространсвото

Н – Невромускулно: нервната и мускулната система също участват

У – Улеснение: изпълнението е лесно

PNF е една от най-популярните и наложили се методики в сферата на физикалната и рехабилитационна терапия от почти 70 години насам. Като всяка съвременна концепция, PNF има своя философия, основни правила и принципи на изпълнение.*

Проприоцептивното – нервно мускулно улесняване (ПНУ, PNF) е концепция за лечение. Философията на тази концепция е, че всяко човешко същество, дори и тези с увреждания имат скрит, неизползван потенциал, който може да се доразвие. (Adlers S. et al., PNF in Practice, 3rd edition, 2007). Философията на ПНУ включва:

1. Позитивен подходкъм лечението от страна на терапевта и пациента: лечение без причиняване на болка, директно и индиректно лечение, мотивиране на пациента, постижими цели.
2. Функционално лечение:подходящ индивидуален подход, включване на лечение на ниво структури (гръбначен стълб, стави) и на ниво активности(слизане и качване по стълби и др.).
3. Мобилизиранедвигателния потенциал на човека чрез активна тренировка: активно участие на пациента, двигателно преобучение на изгубени активни движения, самостоятелна тренировка.
4. Използване на скритите двигателни резерви на организма на пациента: винаги се работи с активности, които е лесно да бъдат изпълнени от пациента, съобразявайки се с физическото му състояние.

 Кинезиотейпинг е лечебен метод, чрез който се повлиява на определена част от тялото на човек да възвърне своята нормална функция чрез залепване върху кожата на еластичен тейп (самозалепваща се памучна лента). Д-р Кензо Касе е пионерът на приложението на еластичния тейп в съвременната физиотерапия. Получаването на положителни резултати от лечението с кинезиотейпинг зависи от:
На първо място от правилната оценка на състоянието на пациента, което да позволява поставянето на тейп на правилното място върху кожата, а на второ – от правилното поставяне на тейпа. Изключително важно е терапевтът да подбере подходящото място за залепяне на лентата, правилната техника и посоката на поставяне на лентата.
Кинезиотейпингът има отличен ефект чрез поставянето му на кожата върху кръвоносната и лимфната система, фасцията (обвивката на мускулите), мускулите и ставите.
Върху кожата са разположени множество рецептори. Кинезиотейпингът влияе и чрез тях върху оздравителния процес на тялото.
Поставянето на тейпове (еластични памучни ленти) например върху хематоми и отоци от травми повлиява положително върху циркулацията на лимфата и кръвтакато намалява отока и подобрява отичането им в засегнатата зона посредством механично повдигане на кожата в областта на апликацията. По този начин кинезиотейпът осигурява допълнително пространство под кожата, което само по себе си подобрява циркулирането на различните телесни течности. Погледнато отгоре се вижда как кожата заедно със залепения отгоре й кинезиотейп образуват нагъвания, което се дължи на еластичността на лентата, която може да се разтяга от 0% до 100%.
Върху мускулите кинезиотейпинг метода има следните ефекти
– подобрява и подпомага работата на слаби и хипотрофирали мускули
– релаксира и отпуска мускули с повишен тонус, спазъм поради преумора, претренираност, пренатоварване
Кинезиотейпингът действа благоприятно и върху фасциите (обвивките на мускулите), които според последни проучвания са причина за появата на болки и отоци в зони на травми и пренатоварване на опорно-двигателния апарат.
Основните ефекти при лечение с метода върху ставите са:
– подобряване на биомеханиката на ставите
– намаляване на болката и отока
– подобряване действието на сухожилия и връзките в областта на ставите

ВНИМАНИЕ! КИНЕЗИОТЕЙПИНГ МЕТОД СЕ ПРИЛАГА САМО ОТ СЕРТИФИЦИРАНИ ТЕРАПЕВТИ. КИНЕЗИОТЕЙПЪТ (ЛЕНТАТА) Е САМО ИНСТРУМЕНТ,С КОЙТО СЕ ПРИЛАГА КИНЕЗИОТЕЙПИНГ МЕТОДА! УПОТРЕБАТА Й ПО НЕПОДХОДЯЩ НАЧИН МОЖЕ ДА ВИ НАВРЕДИ!

Създател на Кинематик тейпинг метода е физиотерапевта Джон Лангендоен.
Джон е преподавател по мануална терапия концепция Mейтланд (https://www.imta.ch/en/teachers/). Спортен физиотерапевт на корейския национален отбор по футбол по време на световните първенства през 2002 и 2006г. Физиотерапевт на руския национален отбор по хекей на лед 2005-2010г, Националният отбор на Иран по футбол 2009-2011, Мароко 2011-2012

Д-р Кензо Касе е пионерът на приложението на еластичния тейп в съвременната физиотерапия. Мускулно-скелетните проблеми при спортисти и неспортуващи хора започнаха да се подобряват по-бързо, по-ефективно и резултатът от лечението се запазваше по-дълго след появата и приложението на елстичния тейп. Откриването и развитието на еластичния тейп, приложението му и интегрирането в съвременната ортопедична мануална терапия (ОМТ) даде тласък на концепцията Кинематик тейпинг. Концепцията не използва принципите на приложната кинезиология

Кинематик тейпингът комбинира предимствата от приложението на тейп и по специално еластичен тейп в съчетание с принципите на функционалното изследване и терапия в мануалната медицина. Коминирането на тези принципи води до повишена ефективност на приложените апликации на кинематик тейпинг.
Аналогично на ОМТ в Кинематик тейпинг методът са интегрирани следните 5 основни стълба:

1.Клинчино мислене/разсъждение. Адекватно приложен анализ и съставяне на обективна хипотеза за откриване източника на болка и дисфункция, причиняваща неврологична дисфункция и/или мускулноскелетната дисфункция при пациента.
2.Тестуване. Приложение на обективни, валидни и адекватни тестове, насочени към откриване източника на болка, аналогично на тестуването в ОМТ.
3.Съчетание на апликации от кинематик тейпинг с пасивни мобилизационни/ манипулационни техники от мануалната терапия, както и активни упражнения.
4.Функционално приложение за най-слабите звена в нервно-мускулноскелетната верига, като след всяка апликация се прилага ретестуване на проблема.
5.Приложението на кинематик тейпинг трябва да намали болката, да подобри обема на движение в дадена става например, да подобри контрола върху движението

Какви са целите на приложение на кинематик тейпинг?

1.Подобрение на артериалния кръвоток (предложен за първи път в кинезиотейпинг метода), както и стимулация на лимфния дренаж (предложен за първи път в кинезиотейпинг метода).
2.Стимулиране на мобилизацията на сраствания след оперативни белези и др.
3.Релаксация на хиперактивни мускули.
4.Намаляване и превенция на болезнеността и раздразнението в мускула.
5.Улесняване на възстановяването на мускула
6.Намаляване на болката в дадена става, чрез ограничаване на движенията, провокиращи болка
7.Увеличаване на безболезнения обем на движение
8.Улесняване на безболезнения обем на движение при възстановяване от неврологични заболявания

.

Мануална Терапия – ефективно лечение на болки в гръбначния стълб и ставите в човешкото тяло.

Мануалната терапия е важна област и клон от медицината, чрез която се лекуват проблеми най-общо казано на опорно-двигателния апарат и произлизащите от него проблеми с периферната нервна система, каквито са болките във врата, кръста(лумбалната област), краката. Също така важен обект на мануалната терапия са ставите в човешкото тяло, както и травмите на крайниците, от които са провокирани болките и ограниченията в ставите и мускулите.

Мануалната терапия разполага с различни, но ефективни техники за повлияване на болката в човешкото тяло, свързана с проблеми в мускулно-скелетната система на човека.

Ставите в човешкото тяло са съставени от 2-3 ставни повърхности. Нито една от тях не съвпада напълно с другата, с която контактува. Физиологичните движения в една става са съчетания от плъзгане и въртене (ротация) на ставните повърхности (партньори). Например бедрената кост и подбедрицата образуват колянната става. Крайните им части, с които образуват колянната става и контактуват помежду си не съвпадат напълно. Възможно е по-най различни причини повърхностите да се разместят в рамките на т.н. „позиционна грешка”. Това би довело до болка при определено движение.

Основна цел на манулната терапия е да се отстрани тази „позиционна грешка”, чрез акцентиране върху плъзгателните движения в ставите. Казано по-друг начин да се „отблокира ставата”.

Механичната тракция е част от лечението на болките в гръбначния стълб. За първи път е предложена от английския ортопед-хирург Д-р Джеймс Сириакс през далечната 1950г. Данни за използването на тракции и манипулации за лечение на проблеми в гръбначния стълб датират обаче още от времето на Хипократ. За повече информация вижте в “Лечение на болки в кръста чрез механична тракция:”

Един от най-честите симптоми, с които физиотерапевтите/кинезитерапевтите трябва да успеят да се справят в ежедневната си практика, е отока/едема. Първият човек описан с оток е древногръцкият цар Едип. Навяхванията/изкълчванията на глезена, смяната на колянната става, реконструкции на предна кръстна връзка, фрактури, дистрофии на Zudeck са някои от патологиите, които постоянно лекуваме и са придружени от оток. Досега основният начин за справяне с оток е повдигането на засегнатите крайниците, лед и някои други средства като електротерапия, които често не предлагат оптималното лечение в остра фаза след травма.

Голяма група от нелекувани или неправилно лекувани са пациентите с лимфедем. Лимфедемът е хроничен оток, който се образува в резултат на увреждане на лимфната система, главно след терапия срещу онкологично заболяване (пример след операция по повод рак на млечната жлеза).

Alexander von Winiwarter (1892г.) за първи път структурира подхода за лечение/справяне с оток/лимфедем (пълна деконгестивна терапия).

Физиотерапевтът от Дания Dr. Emil Vodder прецизира техниките представени от Winiwarter и през 1936 представя в Париж 4-те основни техники от мануалния лимфен дренаж (Stationary circle, Pump stroke, Scoop stroke, Turn stroke).

През 1967г. е създадено – GFMLV Дружество по Мануален Лимфен Дренаж Dr Vodder

През далечната 1973г. – Немските застрахователни компании/каси започват да заплащат/покриват мануалния лимфен дренаж (МЛД)

През 1976г. е създадено – DGL, Немско Дружество по Лимфология

През 1985г. – Група експерти дефинират стандартите/изискванията към обучението, които важат за всички школи в Германия
.
Един от основните аспекти на лечението е комплексното справяне с лимфедемите. Лимфедемът като хронично заболяване няма лечение.
Пълната деконгестивна/противооточна терапия (complete decongestive therapy) включва:

-Грижа за кожата
-Мануален лимфен дренаж (МЛД)
-Специално компресионно бандажиране
-Деконгестивни упражнения
-Елевация

Средства за прилагане на компресия:

-Компресионни бандажи
-Индивидуално изработени компресионни чорапи/ръкави
-Готови компресионни чорапи/ръкави

Контраиндикации за поставяне на специлизирани бандажни средства:

– сърдечен оток
– инфекции
– запушване на периферните артерии

Основни ефекти от приложението на специализирано компресионно бандажиране:

– Подобряване на лимфния транспорт (лимфен обем за време)
– Подобрена работа на мускулна и ставна помпа
– Масажиращ ефект